Академик Михаил Виденов на 70 години
Проф. д. ф. н. Красимира Алексова
Акад. Михаил ВИДЕНОВ е изтъкнат български учен в областта на езикознанието. Научните му трудове са широко известни у нас и в чужбина – за това говорят множеството позовавания на негови концепции, цитатите и рецензиите (вкл. на водещи езиковеди от САЩ, Полша, Чехия, Русия, Швейцария, Германия). Научните му приноси са основополагащи в редица области на науката за езика и преди всичко – в социолингвистиката. Проф. Виденов е създал своя школа от надеждни и талантливи сътрудници и последователи, които го приемат като свой учител и вдъхновител. Неговите трудове и трудовете на учениците и последователите му са представителни за модерната българска езиковедека наука със своята актуалност и методологическа избистреност. Той пръв у нас приложи социологическите постижения в лингвистичната методика и това получи много висока оценка в езиковедската общност. Акад. Виденов е изключително плодовит автор – има около 400 приносни статии, студии, рецензии и бележки, сред които се открояват и 24 отделни книги.
Преди да пристъпим към изтъкването на научните и организаторските постижения на юбиляря, съвсем накратко ще кажем няколко думи от биографичен характер, които да ни послужат като увод в анализа на приносите му.
Акад. М. Виденов е роден на 10.04.1940 г. в София. Родителите му са преселници от гр. Годеч. През 1964 г. е завършил висше образование по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Една година след завършването си той печели конкурс за редовен аспирант по българска диалектология при известния български учен проф. д-р Ст. Стойков. Още като студент; а след това – и като аспирант М. Виденов изявява своите наклонности към теренни проучвания и участва в експедициите за събиране на материали за Българския диалектен атлас – най-голямото научно дело на Института за български език при БАН през 60-те години на XX в.
През 1969 г. М. Виденов защищава кандидатска (по днешната терминология – малка докторска) дисертация на тема „Годечкият говор – фонетика, граматика, речник“. Изследван е говорът на район от 19 селища по модерна теренна методика. През 1978 г. изследването е публикувано в отделна книга като издание на БАН.
През 1969 г. с конкурс М. Виденов е назначен за асистент по съвременен български език в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (първоначално като хоноруван, а от 1970 г. – като редовен). Ако не се смятат дългосрочните му командировки в чужбина като лектор по български език, целият му научен и трудов стаж протича в първото наше висше учебно заведение, където работи и досега.
През 1981 г. М. Виденов е избран за доцент (хабилитационен труд „Из актуалната проблематика на съвременния български книжовен език (във връзка с чешката теория на книжовните езици). – Год. на Соф. универ., Фак. по слав. фил., С, 1979, с. 5-80).
През 1989 г. е избран за професор по съвременен български език (социолингвистика). Чете курс по морфология и синтаксис на студентите от специалността Славянска филология в Софийския университет както и спецкурсове по социолингвистика, теория на книжовните езици, езика на съвременните масмедии, чешки интердиалекти и т.н. През неговата аудитория са минали стотици студенти, които сега са в челните редици на нашата интелигенция.
През 2004 г. е избран за чл.-кор. на БАН, а през 2008 г. – за академик.
От 1972 до 1977 г. М. Виденов е командирован като преподавател по български език в Пражкия Карлов университет. Там води основни курсове и активно участва в научния живот на чешките езиковеди, което оставя трайни следи в научните му занимания по-късно и се предава на последователите му.
През 1977 г. в Карловия университет защищава дисертация и изпълнява всички изисквания за присъждане на научната университетска степен „доктор по философия“ (8.06.1977 г.).
От 1984 до 1987 г. М. Виденов отново е командирован като преподавател в чужбина -в Московския държавен университет.
У нас през 1988 г. М. Виденов защищава голяма докторска дисертация на тема: „Съвременната българска градска езикова ситуация (теоретически и методологически проблеми на нейното проучване)“, издадена като отделна книга през 1990 г. Той е първият доктор на филологическите науки в Катедрата по български език на Софийския университет.
През 2004 г. Академическият съвет на Великотърновския университет “Св. Кирил и св. Методий” му присъжда званието „почетен доктор” (doctor honoris causa).
От 1987 до 1992 г. покрай преподавателската си работа М. Виденов е ръководител на университетското звено Научно-методически съвет по българистика (първоначално той е с ранг на зам.-декан а след това – на декан).
От 1990 до 1993 г. като съвместител е ръководител на Научната лаборатория по приложна лингвистика към Института за чуждестранни студенти. Там ръководи изследвания върху българския език на обучаваните у нас чужденци.
Организаторските си способности М. Виденов изявява главно в областта на социолингвистиката. Специализирал се в тази област по време на петгодишния си престой в Карловия университет, той е първият наш автор на цялостен труд от синтетичен тип (Социолингвистика, С, 1982, 213 с), награден от Съюза на учените в България с първа награда в областта на хуманитарните науки и високо оценен от европейската научна общност.
През 1987 г. с негово участие е организирана Първата международна конференция по социолингвистика, а оттогава досега под негово ръководство са организирани 8 международни конференции и в отделни томове са издадени докладите и материалите от тях. Става дума за мащабни научни изяви с по около стотина участници, от които обикновено една трета са чуждестранни учени. По общо мнение организираните от М. Виденов и неговите сътрудници социолингвистични конференции са най-авторитетните научни форуми в тази област не само в славянските страни, но и в сравнение със страните от Западна Европа. М. Виденов поддържа тесни връзки с всички по-известни социолингвисти в света и е уважавано име с безспорен международен авторитет. Това е видно и от многобройните позовавания и цитирания на негови научни постановки и теории.
През 1992 г. по решение на участниците в Третата международна конференция е учредено Международното социолингвистическо дружество (София) като отделно юридическо лице със свой състав и изпълнителен комитет. Единодушно проф. М. Виденов е избран за негов президент и след това многократно е преизбиран. На този пост е и сега.
Проф. М. Виденов е научен консултант или научен ръководител на почти всички докторанти по социолингвистика у нас. Под негово ръководство са разработили дисертационните си трудове Поля Станчева („Езикът на електронните масмедии“), Кр. Алексова („Езикови процеси в семейството“), Т. Калканова („Социолингвистически проблеми на личните имена в столицата“), Кр. Стоянов („Обществените промени 1989-1996 г ивестникарският език“), П. Бокова (от Украйна) („Езиковата интерференция“), Ел. Николова-Каневска („Смолянският градски език“) и др. В момента проф. Виденов е научен ръководител на четирима докторанти (една докторантка от Молдова, един докторант от САЩ и двама български докторанти.
Дълъг е списъкът на рецензиите (около 95),написани по процедури за научни степени и звания. Проф. М. Виденов е активен участник в научното производство на кадри и като дългогодишен член на Специализирания научен съвет по славянско езикознание при ВАК и вече трети мандат негов председател.
М. Виденов е член на Съюза на учените в България от 1970 г. Работи дейно като член на редколегията на списание „Наука” (вече втори мандат).
Проф. М. Виденов развива широка международна дейност с четене на отделни лекции и доклади (Прага, Лодз, Прищина, Москва, Братислава, Кишинев, Краков, Берлин, Упсала, Стокхолм, Хелзинки и др.). Участник е в международните славистични конгреси, организирани от Международния комитет на славистите. Член е на Научната комисия по социолингвистика към този комитет.
* * *
Научните приноси на юбиляря обхващат няколко езиковедски области: социолингвистика, диалектология, паралингвистика, езикова култура, езикова политика (теория на книжовните езици), стилистика, философия на езика, лингвокриминалистика идр., в някои от които той е единственият специалист у нас.
1. Както бе изтъкнато, основните му приноси са в областта на социолингвистиката. Те могат да се обобщят в следните насоки:
° утвърждаване и доразвиване на социолиигвистическото направление, т.е. на методите за разкриване на неразривната корелация между общественото развитие и езиковите процеси. Акад. М. Виденов е първият автор у нас, обосновал и доказал плодотворността и актуалността на това направление (вж. синтетичните му трудове „Социолингвистика“, С, 1982, 213 с, „Българска социолингвистика“, С, 1990, 138 с, „Увод в социолингвистиката“, С, 2000, 320 с. и десетки отделни статии). Сега у нас в това направление работят почти всички лингвисти, изследващи съвременните езикови процеси, но те признават първенството на акад. Виденов;
° основополагащи разработки в областта на проучването на езика в градовете. Акад. Виденов е сред пионерите в света, обосновали необходимостта да се проучва езиковото поведение на градските социални слоеве, доскоро приемани като непроучваеми. Той е първият наш учен, разработил работеща методика за такива проучвания (вж. книгите му „Съвременната българска градска езикова ситуация (теоретически и методологически проблеми на нейното проучване)“, С, 1990, 528 с, „Софийският език“, С, 1993, 250 с, „Социолиигвистическо проучване на гр. В. Търново“, С, 1998, 384 с. (съвместно с проф. Б. Байчев) и др.). По тази методика сега работят и учените от неговата школа – А. Ангелов (за езика на софийските квартали), Кр. Алексова (за езика в столичните семейства), Ел. Николова (за градския смолянски език), П. Кънчева (за езика на преселниците в София) и т.н.;
- на проф. М. Виденов принадлежи обосноваването на идеята за наличие на смесен книжовно-диалектен език, определян от него като мезолект. С него си служи прослойката от бивши диалектни носители, принудени от обстоятелствата да изоставят родния си диалект и да усвояват книжовния разговорен език. Този процес протича преди всичко в градовете сред масовата имиграция от селата. Явлението е подробно документирано във В. Търново, София, Смолян, Перник и т.н. (вж. „Съвременната българска градска езикова ситуация„, С, 1990, 528 с, „Увод в социолингвистиката„, С, 2000, 320 с. и приведената там подробна библиография);
- основополагащи разработки върху социолингвистиката на разговорната книжовна реч. М. Виденов пръв доказа, че за да познаваме закономерностите на съвременния български книжовен език, трябва да изследваме устната реч на българската интелигенция. Негов е изводът, че меродавен творец и носител на съвременния български книжовен език е столичната научна и художественотворческа интелигенция (вж. „Софийският език„, С, 1993, 250 с. и множество от отделни статии). Обоснован е изводът, че българският книжовен разговорен език е сложна система от общобългарски и локални маркери (вж. „‘Социолингвистическият маркер„, С, 1998, 224 с, „Езикът и общественото мнение„, С, 1997, 214 с.и др.);
- важни разработки за изясняване на функцията и динамиката в ученическия жаргон. Доказва се, че всяка – не само младежката – затворена общност създава свой жаргон, а престъпните общности – свое арго. Жаргонът е закономерност с изключителна динамика. Той най-добре онагледява действието на езиковите закономерности (вж. „Социолингвистиката и ученическата реч“, С, 1996, 192 с. -с колектив от сътрудници);
- убедителен анализ на езиковата стилистика на съвременния медиен език. Акад. М. Виденов обосновава идеята за стилистична революция, т.е. за смяна на стария журналистически стил с нова организация от разговорни изразни средства (вж. „Езикът и общественото мнение“, С, 1997, 214 с.), изключващи каквито и да било диалектизми. Върху тази тема работят много успешно и учениците на юбиляря.
2. Научните приноси на акад. М. Виденов в областта на диалектологията обхващат първите десет години от неговата научна кариера. Усилията му са насочени към подробно изследване на годечкия район, който е част от т. нар. български покрайнини. През целия XX в. българското езикознание води спор със сръбските учени за езиковата същност на говорите в Босилеградско, Царибродско, Брезнишко, Годечко, Белоградчишко. В изследванията на акад. М. Виденов убедително се доказва, че това са говори, които споделят основните черти на българското езиково землище (вж. неговата книга „Годечкият говор„, С, 1978, БАН, 213 с, както и „Към словообразуването на годечкия говор“. -В: Год. на Соф. универ., Фак. по слав. фил., т. 65, 1, С, 1972, с. 81-149 и др.). Акад. М. Виденов е отлично школуван теренен диалектолог. За приносите му към изследването на годечкия говор е удостоен със званието “Почетен гражданин на гр. Годеч”.
3. Акад. М. Виденов е основоположник на разработките’ в областта на българската паралингвистика. Въз основа на теренните си изследвания той установява, че една част от речта на хората се предава несловесно – с помощта на жестове и мимики. На такава тема е извънредно интересната му студия „Към българската паралингвистика“ (Год. на Соф. универ., Фак. по слав. фил., т. 72, С, 1982, с. 5-94), предизвикала раздвижване в езиковедските среди. Въз основа на този труд, интересен не само за езиковеди, но и за психолози, медици и др., правят приноси по-млади автори като А. Евтимова, П. Георгиева и др., насочени главно към езика на електронните масмедии. М. Виденов е създал психолингвистичен алгоритъм за превръщане на паралингвистичните средства във вербални и установява, че най-често се замества с паралингвистични кинеми изреченското сказуемо.
4. На базата на социолингвистиката акад. М. Виденов разработва проблемите на езиковата култура. В тази област той има значими приноси в теоретичен и приложен аспект. За него понятието ‘езикова култура’ означава спазване на социално дефинирани норми на речево поведение, т.е. реч, съобразена с обстановката, темата и социалното обкръжение. На тази тема са посветени множество негови публикации и преди всичко книгата му „Езиковата култура на българина„, С, 1995, 204 с, издание на Съюза на българските писатели и издателство „Анубис”. Тази книга предизвика голям интерес не само сред специалистите езиковеди, но и сред широката културна общественост.
5. През последните години акад. М. Виденов работи върху проблеми на езиковата политика и теорията на книжовните езици. По тези изключително актуални въпроси той е единственият наш школуван специалист, автор на приноси на нивото на европейските учени. Приносите му могат да бъдат обобщени в няколко насоки:
- разработена е теорията на триадата узус-норма-кодификация и е доразвита известната чешка постановка от 30-те години на XX в. (вж. книгата му „Българската езикова политика (в светлината на теорията на книжовните езици)„, С, 2003,295 c);
- убедително са очертани параметрите на стратегиите в областта на етническите езици и регионалните книжовни норми. Изчерпателно е анализирано явлението ‘съвременен македонски книжовен език’ от историческа и съвременна гледна точка;
- убедително е доказана същността на научните стратегии в областта на ромския език и е обоснована невъзможността той да стане книжовен в истинския смисъл на тази дума. Изяснено е, че езиковата политика не може да бъде дело на случайни политици и на неподготвени за това езиковеди, които не познават основните принципи на книжовната стандартизация;
- подробно и аргументирано е изяснена ролята на езиковеда в днешната стандартизация. Отхвърлят се множество митове и се изтъква обективната същност на актуалната норма. нарисувана е реалистична картина на положението на българския книжовен език в епохата на световната глобализация.
6. Акад. М. Виденов подробно изследва явлението диглосия, дава му нова научна дефиниция и установява, че в контактите между разноезиковите общности побеждава по-престижният език. Книгата „Диглосията” (С., 2005, 250 с., изд. на БАН) се приема като особено важно научно постижение от световната езиковедска общност. Съюзът на учените в България й даде първа награда в конкурса за високи научни постижения за 2006 г.
7. Акад. М. Виденов е основоположник на българската лингвокриминалистика с труда си „Идентификация по езика (въз основа на съвременната българска реч)”, С. 2007, 292 с. Изследването е построено върху схващането, че социалните характеристики на всяко лице се отразяват на речта му. Така по речта на лицата можем да съставяме с голяма приблизителност социалния им облик. Към книгата проявяват интерес органите на реда и сигурността у нас. За оригиналните методически постижения има положителни отзиви и в чужбина.
8. Акад. М. Виденов е сред най-добрите наши учени в областта на философията на езика. Неговите възгледи, че първично е общественото развитие, а езиковите процеси са отражение на това развитие, лежат в основата на схващането му за езиковите изменения. Структуралистите търсят източника на промените в нарушенията на системата от опозиции, но не отговарят на въпроса защо настъпват сривове в тази система. Проф. М. Виденов обосновава идеята за промени като последица от социалното развитие: едно речево поведение се сменя от друго чрез появата и хегемонията на социални пластове, за които старото състояние е незадоволително, неудобно и иекомфортно. Поради това например езикът на тоталитарното общество бе заменен с разговорния език на интелигенцията, двигател на съвременните промени.
9. През 1998 г. известният американски социолингвист Дж. Фишман, запознавайки се с приносите на българските социолингвисти, възлага на акад. М. Виденов и на неговия асистент (сега – доцент) д-р А. Ангелов отговорното редакторство и съставителството на кн. № 135 на водещото международно списание International Journal of the Sociology of Language, Berlin-New York. Така през 1999 г. то излиза с български материали. Автори са сътрудниците на акад. М. Виденов. Основният материал е негов – The present-day Bulgarian Language Situation: trends and prospects, c. 11-36. C изключителна вещина е представена съвременната ни езикова ситуация и са начертани най-общите насоки на развитието й през близките десетилетия.
Макар и кратък, направеният преглед на научните приноси и на академичната активност на акад. М. Виденов убедително доказват мястото му на водещ учен в областта на едно от най-перспективните направления в лингвистиката, на организатор и вдъхновител на научни изяви, на създател на школа от последователи. Всеки, който познава поне един от трудовете му, отбелязва начина, по който представя сложни по своя характер езикови явления – ясно, точно и достъпно. Научните си позиции акад. Виденов винаги изказва и защищава убедително и аргументирано, независимо от конюнктурата в конкретния момент. Това го прави открояваща се фигура в нашия академичен живот. Научните постижения на юбиляря ще бъдат ценни и за бъдещите изследователи в полето на лингвистиката, тъй като се отнасят към най-важните проблеми от динамиката на съвременния български език.