Тази книга не е за Драгоман. Тя е за българския език. И за българите, които не бързат да прекрачат западната ни граница, а остават тук – във и на изток от Драгоман. В България – при розите. У дома – при майките. В родината – при словото. В Рая

Монографията доразвива идеята на хана строител, първия български владетел, издълбал Слово с послание „Предай нататък“ и предначертал бъдещето на България с непреходни ценности като сплотеност и единение на народа, образованост и цивилизационен напредък. Целта е да се погледне на езиковата култура от нов зрителен ъгъл, профилиран за точно определен контингент (наследниците на Омуртаг), представляващ специфична професионална и научна общност, реализирана в свой езиков континуум. В книгата българската езикова култура (като понятие, като национална характеристика на българите и като професионална характеристика на архитектите, строителните инженери, геодезистите и студентите от УАСГ) е поставена на обсъждане както в цялост (с всичките семиотични въплъщения на традиционното българско в препускащия през XXI век глобализиран свят), така и през призмата на строително-архитектурния професиолект, чиято специфична терминосистема се нуждае от овладяване на високи езикови регистри като етап от научното и творческото израстване на архитектурната и строително-инженерната мисъл посредством красотата на родния ни български език.