Монографията се стреми да отвори прозорец към политическото говорене и да преведе читателя през трудния терен на езиковата манипулация като отговори на въпроси, засягащи как точно политиците обработват съзнанието ни. Темата е поставена в контекста на социо-когнитивната наука, където се борави с мисловни модели, идеологически схеми, поведенчески рамки и т.н.

В монографията се мотивира връзката на жанра „политическа реч” с определен ментален модел и с гещалтната структура на текста. Определя се прототипната суперструктура на политическите речи. Демонстрира се как езикът се използва за манипулация чрез една обща прототипна ментална схема. Според авторката, основната ментална схема на политическите речи е ИЗТОЧНИК-ПЪТ-ЦЕЛ. Ние сме водени по пътя от произнасящия речта. Така той придобива статут на водач, а ние сме водени през „пътя” на проблема. Прави се аналогия с библейския образ на политиката: „обществото е стадо водено от пастира-водач”.

Тази постановка се подкрепя и от мнението на анкетирани лица. Според тях, основният белег на жанра е „сценарият” (кои са участниците, какви са отношенията между тях, какво правят и най-вече какво говорят те). Следователно, анкетираните гледат на политическите речи като един модел на специфично съдържание, а не на специфично изразяване. Затова и различните версии на една политическа реч не са пречка за възприемането й като цялостна образна схема.

The monograph seeks to open a window onto the genre of political speeches. It guides the reader through the difficult terrain of language manipulation. The goal is to answer how exactly politicians influence our minds through political speeches. The investigation unfolds against the background of socio-cognitive linguistic research, where it deals with thought patterns, ideological schemes, behavioral frameworks, etc.

The monograph is motivated by the connection of the “political speech” genre with a certain mental model and with the gestalt structure of a text. According to the author, the basic mental model sustaining a political speech is that of SOURCE-PATH-GOAL (as defined by Lakoff and Johnson, 1999). While listening to a political speech, audiences are led along a PATH by the speaker, which allows the speaker to assume the status of a guide, while the audience are constructed as passive followers. An analogy is made with the Biblical images of SOCIETY AS A FLOCK and POLITICIANS AS SHEPHERDS-LEADERS.

This socio-cognitive hypothesis is supported by the results obtained in a sociolinguistic, questionnaire-based study.

Настоящата монография разглежда комуникативното явление, познато сред българската общественост като „бисери“. Като обект на езиковедски изследвания, „бисерите“ са подценявани и често смятани за явление „извън езиковата норма“. С други думи, те са считани за извънсистемно явление, което не представлява продукт на „нормалните“ езикови правила и в следствие на това не би могло да бъде изучавано посредством същите методи и техники, с които се изучава системата. Нещо повече, смята се, че изучаването на този извънсистемен „бъг“ не би могло да допринесе по никакъв начин за академичното осмисляне на системата и процесите, които я обуславят и контролират.

Като социо-комуникативно явление обаче „бисерите“ представляват феномен, с който всеки от нас се е сблъсквал. Високо образован или не, на майчин език или на език, който в момента изучава, всеки е допускал езикови грешки. Повечето от тях биват подминавани като незначителни, но е факт, че някои „бисери“ остават свързани с нечие име за години наред. Особено ако авторът им е известна личност, медийно лице, политик, лектор.

Монографията се фокусира върху „бисерите“ като тества наличието на две разновидности на явлението – истински, непреднамерени езикови гафове и хумористични езикови игри, които целят да наподобят истинските, непреднамерени езикови гафове.

Language gaffes – such as ‘The doctors X-rayed my head and found nothing’, ‘The death of Francis Shaw was a major turning point in his life’ and ‘The congressman stayed after the town meeting and discussed the high cost of living with several women’ – result from a communicative phenomenon everybody has had their fair share of personal pleasure and pain with. No matter if highly educated or barely literate, a native speaker or a foreign language learner, everyone has at one point or another produced a language gaffe. Some of those gaffes pass unnoticed, others are shrugged off as unimportant. Still others, however, may stay to haunt one for years – especially if one is a politician, a celebrity, a TV personality, a lecturer…

The question is, why are language gaffes deemed unimportant by the professional socio-linguist? Do scholars look down on language gaffes because they believe them to be little more than ‘funny mistakes’? Aren’t ‘mistakes’ very much a product of some existing system, and, thus, extremely revealing as to the system and the system’s ‘proper’ employment? The present endeavor is intended as a step towards answering at least some of those questions.

Links:

https://books.google.bg/books/about/Language_Gaffes.html?id=hXECzwEACAAJ

https://polis-publishers.com/kniga/language-gaffes-linguistic-discursive-and-cognitive-aspects-of-language-bloopers-2