Изследвал съм промените в моделите на общуване през 1930-те и през 1960-те години не само от най-срещаната позиция (тази на селската и градска беднота), нито пък само от най-легитимната (на управляващите елити, на мъжете), а с отчитане на повече възможни позиции, в това число и най-маргиналните.

Използвал съм психоаналитичен анализ (езиковия обрат в психоанализата) и критичен дискурсен анализ, за да отговоря на важни въпроси: Как различните групи в социалната йерархия „четат“ господстващата идеология – тази на национализма и комунистическата идеология? Как ранните детски спомени обуславят идеологическата отзивчивост по-късно? Как идеологиите се овътрешностяват  и стават част от субективния код за тълкуване на света и Аз-а? Защо комунистическата модернизации е фалшива модернизация и се проваля?

Източници на изследването са записани 65 устни гещалт автобиографии и 20 публикувани автобиографии на мъже и жени, родени през 1910-те – 1930 – години.

Тази книга е опит да се тълкува историята на балканските общества и като история на комуникацията. Изследват се народно-устните и религиозно-ръкописни традиции на общуване и техните взаимодействия с новите технологии – национално печатни и глобално-електронни.

Книгата е учебник по дискурсна социолингвистика за студенти филолози, социолози, журналисти и за всички, които се интересуват от историята на комуникативните идентичности и манталитети.