Монографията е сравнително полско-българско изследване. Негов предмет е езикът, „както се развива в реална ситуация пред очите ни“.

Предмет на изследването са три концепта, свързани с различни фази на развитие на пандемичната реалност и на отговор на епидемията, избрани, като се взе предвид тяхната популярност на двата езика и като се взе предвид присъствието и значението на явлението, което обозначават, в преживяването на младите хора. До тях достигнахме чрез лексеми с първи компонент корона- или ковид-: koronapanika vs. коронапаника, koronaparty vs. ковидкупон, koronaturystyka vs. ковидтуризъм.

Динамичният подход към проблема е от решаващо значение тук, тъй като концептуализацията като процес на създаване на смисъл се основава на преживявания, свързани пряко с реалността. Проучването използва данни, получени чрез асоциативен експеримент, както и чрез допълнителни експериментални процедури. Този метод се използва, за да се подчертае ролята на участниците в комуникативното събитие като концептуализиращи го. В конкретния случай това са млади хора – полски и български студенти.

Основната цел на изследването е да се създаде холистична, синтетична, когнитивна дефиниция на значението на изследваните понятия в двата езика и да се сравнят реконструираните лингвокултурни картини на тези понятия. С цел дефиниране и очертаване на понятията бяха използвани идеите на Люблинската школа по етнолингвистика (с някои модификации). Допълнителна цел на изследването е да се идентифицират композиционни модели, въз основа на които се създават поредици от думи с поне един общ компонент (в този случай компонентите корона– или ковид-). За да се изолира конструктивната схема на този тип композити, бе използван инструментът, разработен от Ronald Langacker (Langacker 2009).

Книгата се състои от пет глави. Първа глава, озаглавена „Изследване на промените в полския и българския език в контекста на Covid-19 пандемията“, представя състоянието на лингвистичните изследвания в Полша и България. Особено внимание е отделено на проучванията относно влиянието на медийния език върху социалните реакции и нагласи. Втората глава, „Предмет и методи на изследване“, е посветена на анализ на предмета на изследването, формулирането на изследователските обекти и описанието на методите на изследване. В третата част на монографията, озаглавена „Композиционна схема на композитумите“, е описана словообразувателната схема за изграждане на полските композитуми с компонент корона– и на българските композитуми с компоненти ковид– и корона-. Четвъртата глава, озаглавена „От пандемичната паника до корона туризма. Асоциативни мрежи“, представя асоциативните полета на разглежданите композитуми в двата езика. В петата глава „Резултати от експерименталното изследване“ получените данни от дефиниционните и контекстуалните експерименти са анализирани подробно. Освен това са съставени и приложения с индекси на полски и български производни думи и с индекс на думите реакции, получени в резултат на асоциативното изследване. Книгата съдържа и библиография, индекс на авторите и списък с таблиците, диаграмите и графиките в текста.

Прегледът на структурите, създадени в експериментите с полски и български студенти, показва фундаменталното сходство на композиционната им схема в двата езика. Но докато в полския език тази схема започва рано да функционира автономно и на нейна основа автоматично се генерират нови композитуми в роден контекст, в българския език преобладават заетите думи, като се забелязва и силното влияние на английския език от гледна точка на производителността на компонента ковид-. Полските композитуми може да имат хибридна форма (чужд компонент + домашен компонент) или да имитират английски изрази (чужд компонент + чужд компонент). Българските композитуми, освен голяма група заети думи или структури, в които вторият термин е интернационализъм, имат и формата на хибриди (чужд компонент + домашен компонент). Българските студенти обаче не създават псевдоанглицизми.

Резултатите от асоциативния експеримент показват, че изследваните понятия са ясно закрепени в езиковото съзнание на младите поляци и българи, въпреки че семантичната структура на думите до голяма степен варира. Съдим за последното по високата дисперсия на езиковите реакции. Голямото разнообразие от реакции сочи към сравнително ниска степен на стабилизация на лексикалните единици в изследваните езици и показва, че става дума за непрекъснат активен процес на създаване на нови значения.

На последно място, въз основа на дефиниционни и контекстуални данни, стана възможно да се реконструират лингвокултурните картини на изследваните понятия. Това изследване позволи формулирането на синтетични когнитивни дефиниции на значението на лексемите. Според резултатите от изследването понятията се разбират като:

KORONAPANIKA / КОРОНАПАНИКА

1. само на полски: редица социални дейности, причинени от страх от пандемията от Covid-19 и самия вирус. Проявленията на такива дейности са: импулсивни и ирационални действия, превантивно купуване на стоки от първа необходимост и хранителни стоки, избягване на социални контакти, прекомерна грижа за хигиената, формулиране и позоваване на конспиративни теории;

2. паника или страх, безпокойство, високо ниво на световно и регионално напрежение, причинени от избухването на ковид пандемията и/или възникнали в началната фаза на пандемията; и през цялото времетраене на пандемията (само на български);

3. високо ниво на страх от заразяване с коронавирус;

4. прекомерен, ненужен и преувеличен страх, чийто източник е недостоверна медийна информация за коронавируса.

KORONAPARTY / КОВИДКУПОН

1. социална среща или друг вид среща с участието на голям брой хора, провеждаща се по време на пандемията от Covid-19 на живо с признаци на незаконност (обикновено у дома и/или тайно), носеща висок риск от коронавирус инфекция поради: участие в събиране на заразени хора и/или неспазване на хигиенните правила и ограничения и/или съзнателно желание да се хване заразата с цел получаване на имунитет или уволнение (само на полски); поради скептично отношение към вируса, поради скептично отношение към решенията на правителството (само на полски);

2. социална среща, провеждаща се по време на пандемията от Covid-19, при спазване на хигиенните правила и ограничения, с открит характер и провеждаща се на живо: с показване на ваксинационни сертификати, за ограничен брой лица, със спазване на социална дистанция, носене на маски и др., напр. сватба за ограничен брой хора, посещение на театър или кино при спазване на действащите хигиенни правила и ограничения.

3. само на полски: онлайн среща, проведена чрез онлайн платформи (Zoom, Skype, FaceTime и др.), под формата на видеоконференция, включваща участие в официално културно събитие (напр. концерт, представление и др.) или имаща характер на лична среща, включваща например гледане на филми и/или придружена с консумация на алкохол;

3. само на български: метафора, използвана за обозначаване на избухване на пандемията.

KORONATURYSTYKA / КОВИДТУРИЗЪМ

1. всички прояви на туристическа дейност (пътувания, екскурзии, разглеждане на забележителности и др.), извършвани по време на Covid-19 пандемията;

• може да се извършва туристическа дейност при спазване на наложените от закона ограничения;

или напротив:

• туристическа дейност може да се извършва срещу и независимо от ограниченията, наложени от закона, с висок риск от заболяване;

2. начин за приспособяване към нова реалност, нова „нормалност“;

3. пътуване до места, свързани по някакъв начин с пандемията (места на избухване на ПАНДЕМИЯТА);

4. причина за загуби и финансови затруднения в туристическия сектор или възможност за екзотично (Занзибар, Танзания, Ямайка и др.) и нискобюджетно пътуване (само на полски език);

5. опасна проява на безотговорност.

Всяка от изследваните лексеми в семантичния си пласт се оказва вариативна, т.е. може да се разбира по различен начин, понякога дори определени значения на една и съща дума са взаимоизключващи се (например при разбирането на коронатуризма като: 1. ограничен туризъм, практикуван при спазване на пандемични ограничения vs. 2. туризъм, практикуван срещу пандемични забрани, рискове и др. и други подобни). Семантичните вариации се потвърждават от данните от другите проучвания – дефиниционни и контекстуални данни. Семантичната дифузия на изследваните лексикални единици е очевидна, особено като се има предвид високата дисперсия на езиковите реакции в изследването на всички негови нива. Отбелязваме, от една страна, сравнително голямо разнообразие от думи-реакции в отговор на специфични езикови стимули, а от друга страна – множество дескрипторни характеристики, приписвани на изследваните явления.

Като цяло изложените по-горе факти би следвало да показват малка степен на стабилизиране на лексикалните единици в двата езика. Изследваните понятия обаче се характеризират с висока степен на стереотипизираност както в полския, така и в българския. По този начин можем ясно да видим, че въпреки че става дума за активен процес на създаване на нови значения, ние се сблъскваме с концепти, които са формулирани в рамките на социалния опит. И именно рамката на преживяното играе ключова роля в случая. До голяма степен това е обща характеристика както за младите поляци, така и за българите.

Рамката на опита е реалността на пандемията (взаимосвързаните страхове, напрежение, ограничения като локдауна), но също и общите нужди на изследваната социална група, като необходимостта от изследване на света, опознаване на собствената идентичност и изграждане на индивидуална автономия в различни контексти. Именно това до голяма степен влияе върху формирането на такава картина на изучаваните понятия, която има много допирателни в двата езика. Полската и българската лингвокултурна картина на koronapanika/коронапаника, koronaparty/ковидкупон и koronaturystyka/ковидтуризъм се основават на представи, които все още не са фиксирани в тези езици, но са достъпни чрез тях и се отнасят до едно ново и общностно знание за света.